Народните обичаи оживяват /2023/ - Ладуване, Васильовден и Василица с 6. клас

Допълнителни обичаи оживяха тези дни в 77 ОУ "Св. св. Кирил и Методий" - София. На 8 декември /петък/, в училищния ни музей "Миналото", учениците от 6. клас и техни учители автентично представиха една "цветна китка" от тях - Ладуване, Васильовден и Василица. В допълнение на ученици и учители от класа, гости на събитието бяха също учениците от 1. клас и директорът на училището ни г-н О. Халембаков. 

Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири основни групи - обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря. За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Трапезата е богата и се отличава с блажни ястия. В нея има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството.

Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова /най-често дрянова/ пръчка, и то именно в началото на годината.

Ладуването, познато и като Топене на пръстени, е стар български обичай, изпълняван по време на празници като  Гергьовден, Еньовден, Лазарница, както и на Нова година. Той е завещан на българите още от древни времена, когато по земите ни са живели заедно славяни и прабългари. Ладуването се изпълнява само от неомъжени девойки и представлява колективно гадаене за женитба.

На деня срещу празника момите донасят от кладенеца или извора вода в бял котел. Тя се нарича с различни имена в зависимост от това на кой празник се извършва обреда: мълчана, неначната, василиевска, цветна. След като донесат водата, момите се събират в една къща и всяка от тях слага в котела китката си от бръшлян и чемшир, на която привързва пръстена си, обеца, гривна или друг свой накит. Съдът се покрива с червено було или бяла кърпа и се оставя през нощта под трендафил или друго цвете "на звездите".

На другата сутрин девойките отново се събират. Една от момите или малко момиче с живи родители, облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки, наречени “ладанки”. Те са специфични за ритуала и с тях се предричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених.

Най-хубавото време в годината и най-приказните дни са дните около Нова година, когато се събираме с любимите си хора. Тя е символ на новото начало, времето, в което правим равносметка за отминалите дни и си поставяме цели и мечти за идващата година. 6. клас и цялата училищна общност на 77 ОУ - София пожелаваме на всички много настроение и нови надежди в предстоящата новогодишна нощ с близки и приятели около софрата.